Deutsche Filme

Deutsche Filme in voller Länge auf youtube

http://deutsch-kino.blogspot.gr/

Der, die , das – Kaya Yanar

Deutsche im Ausland – Hape Kerkeling

ХАЙМВЕ – Виктор Пасков

ВИКТОР ПАСКОВ ХАЙМВЕ

Събудих се в три след полунощ, стая 604, хотел „Варнов“, Росток. Вън валеше сняг, валеше, валеше. Бях сънувал нещо лошо. От радиатора се носеше тъмно, подземно бумтене, вой и писукане, сякаш дяволът се е скрил в дебелите, потни тръби на парното и музицира.

На пода се търкаляше писмото на Велизар, приятел от детинство. Жизнерадостно и без новини, то завършваше като всичките му писма – „Върни се! Кога ще се върнеш?“

„Къде да се върна?“ – мислех си. – „Вкъщи? След толкова години скитане из градове и държави, къде е вкъщи? На кой мистичен меридиан е проснато това „вкъщи“ и какво точно се очаква от мен да изпитвам, връщайки се: тревога, щастие, надежда, страх, любов, ненавист, сърцебиене, световъртеж?“

На сутринта реших да се поразходя до Варнемюнде.

Пристигнах към девет. Купих цигари от една лавка и тръгнах по кея. Малките туристически корабчета образуваха дълга редица. Обвити от мъглата и леко проскърцващи, те напомняха илюстрации от детска книжка с морски истории.

По брега нямаше никой. Имах чувството, че всеки момент ще се стъмни, тъй сиво бе наоколо. Вятърът бе остър, аз – недоспал. Мръзнех. За мой късмет току-що отваряха кръчмите. Отбих се в „Рибарската стая“. Съдържателят изръмжа нещо като поздрав и отиде да си облече униформата. В летните атракции за туристите влизаше да изглежда като пират. Не разбирах защо трябва да го прави и през зимата. Седнах на масата и пак прочетох писмото, за кой ли път. После го прибрах. После се загледах навън. Сиво. Сиво море, сиво небе, сливащо се с морето, сиви кораби. От време на време прелитаха сиви птици, увисваха за миг във въздуха като носни кърпи и се плъзгаха над морето.

По стените бяха окачени мостри от всички видове моряшки възли, корабни кормила, мрежи и капитански картини. Вариации на „Деветия вал“, катастрофата на „Титаник“, удавници върху греди, спасяващи се удавници, всякакви удавници.

В един от ъглите видях интересна картина. Под нея пишеше „Поглед към „Истанбул“ и подпис: капитан Кирш, 1911 г. Тя светеше с чистите си бои във всички цветове на спектъра. В картината имаше толкова радост и динамика, тя тъй пулсираше и кънтеше, че изпитах уважение към капитан Кирш.

Но веднага след това си казах, че това е чиста случайност и по всяка вероятност е единствената му добра картина. И защо, по дяволите, се е подписал к а п и т а н Кирш? Кирш е напълно достатъчно! Кирш – и точка. Защо трябва да парадира, че е капитан и освен това може да рисува картинки? Майната ти, капитан Кирш, помислих злобно и поръчах рибена чорба. Напоследък всичко, което четях, чувах, мислех, виждах, ми се струваше плоско, равно и тъпо. Всичко ме изпълваше с раздразнение.

Ето сега и капитан Кирш.

Вратата хлопна. Влезе нов посетител. Имаше вид на холандски рибар: гумени ботуши, мушама, лула, тикната в брадясалото лице. На главата – нещо средно между качулка и готварска шапка. Защо ли не бе нахлузил и дървените си обувки, за да изтропа с тях един танц?

Той огледа празната кръчма и, разбира се, седна на моята маса, чукайки по нея вместо поздрав.

„Сега ще поръча бира с дрезгав глас“, помислих със същата безпричинна злоба. „С дрезгав от соления, морски вятър глас“.

Той поръча бира с дрезгав глас.

„Сега ще мълчи известно време, защото Морските Мъже са рожби на Голямото Мълчание“ – продължавах – „после ще поведем непринуден разговор. Той ще ми напомня сурова скала, в която се разбиват северните вълни. След това ще ме попита кой съм. Откъде съм. Какво работя. И в края на разговора ще се почувствам нищожна муха, в сравнение с този Син на Океана. Колко малко съм преживял за разлика от този Морски вълк, Летящ Холандец и проклет Язон. При което най-вероятното е, че цял живот бракониерства и продава херинга на местния комбинат по пет марки килото.“

– Няма много хора а? – кимна Синът на океана, сочейки с лулата (която не бе от морска пяна) навън. Там нямаше абослютно Никой.

– Да.

– И работа няма, студено е за машините.

– Хм.

– Отдавна не е бивал такъв студ.

– Не.

– Стоят си хората вкъщи, на топло. Никой не идва на скат. Ти знаеш ли да играеш скат?

– Не.

– Е, нищо. И без това няма трети. Освен Клаус келнера, ама и той лошо играе скат. Ти как така не можеш да играеш скат? Тук всички играят.

Въздъхнах дълбоко и гледайки го право в сивите, морски очи, дадох наведнъж информацията, която и без това щеше да измъкне от мен.

– Българин съм. От България. Това е далече. Учил съм в Лайпциг, работил съм къде ли не, също и тук, в Росток. Обикалям местата, където съм бил, дълго е да ти обяснявам защо. Парите ми стигат. Тук ми харесва. Разбипрам диалекта ви, но по-добре разбирам саксонския. Лайпциг е в Саксония. Нищо не разбирам от риболов. Супата обаче е добра. Бирата не струва.

– Саксония, а, това е хубаво. – въздъхна той. – Аз съм от Саксония. От Драшвиц при Лайпциг. Имам сестра там и племенничка, ето…

Той порови в портмонето си и ми подаде фотография: момиче на седемнадесет-осемнадесет, с плитки. Нищо особено. Понеже очакваше да му кажа, че е много мила, казах му го.

– Саксония, хубаво… – повтори той – По-хубаво от тук. По топло. В България има ли сняг?

Излъгах го, че в България никога не пада сняг, защото е на юг. Съвсем друг меридиан. Така или иначе представите му бяха такива. След като се оказа, че не е син на Океана, ми стана по-симпатичен. Въпреки това нямах охота за разговор. Реших да извикам пирата и да си платя.

– Бирата не е хубава тук, в Саксония е по-хубава. Пиеш ли допелкорн? Черпя.

Е, добре, съгласих се да изпия един допелкорн, но само един. Бирата на нищо не прилича, пък и навън е такъв студ.

– В България има ли бира?

Отговорих, че има, но е по-калпава и от тая тук и за да вдигне пяна, трябва да я солиш със солницата. Това му се видя странно. Казах още, че за сметка на това в България има шнапс, сливовица, той е къде-къде по-хубав от допелкорн и вината са по-хубави. И че в България не пият шнапс на голо, а със салата. Шоп салат. Обясних, че шопският диалект е сочен като саксонския. Той попита шоп ли съм. Казах не, не съм, но разбирам шопски и всичките ми приятели са шопи. Той съвсем се отпусна и ми заговори на саксонски диалект. Каза, че името му е Ханс, минал е шейсетте и е майстор-дърводелец. От трийсет и толкова години е женен за една оттук, (фишкопф, рибешка глава) и само два пъти си е ходил в Драшвиц. Правеше му удовлолствие да говори саксонски, всички думи, в които имаше „г“ изговаряше с „ж“ и „х“ с „ш“. Впрочем, не изговаряше, а ги пееше.

– И кафе не знаят да правят тук – каза накрая с пренебрежение – сипват горещата вода направо върху кафето. Пфуй!

– Пфуй! – съгласих се аз.

– Обаче още няколко години и край! Само да дойде пенсията. С Хелга отиваме в Драшвиц. Деца нямаме. Там е по-добре. Ще купим градинка. – После изведнъж помръкна, погледна ме и измърмори полувиновно: „Хаймве!“

Хаймве? Боже мой, това е!

Не носталгия, не мъка по родината, а „боли за вкъщи“.

Този човек седеше тук, пиеше допелкорн и изпитваше хаймве. И имаше нужда да сподели своето хаймве с мен, нали съм бил в Саксония, нали не обичам тукашната бира, нали знам! Саксонската е по-хубава. Въобще всичко там, в Саксония, е по-хубаво. Това е то: хаймве.

После попита женан ли съм. Не, не съм. А приятелка? Имам ли приятелка? – Имам. Откъде, от България ли? – Не, от Германия. Той махна снизходително, сякаш искаше да каже „зарежи я, нищо не струва“ и препоръча да не бързам да се женя. Често ли ходя в България? – Да. Впрочем не… Ох, и аз не знам.

А хаймве? Как е – имам ли хаймве? – гледаше почти умолително, сякаш му се искаше да кажа – да, разбира се, имам, как може да нямам хаймве! Приличаме си ние с тебе, нищо, че съм по-млад.

Смятам ли да се връщам в България? Скоро ли?

Тогава не знам защо се отпуснах и му разказах, че от толкова години насам все получавам писма от приятелите и всички ме канят да се върна, не, молят ме, чакат ме, там има светлини, дървета, кръчми, шумове, никакъв сняг, морето е синьо, небето – невъобразимо, не можеш да си го представиш… Човече, чувал ли си как свири дявола в радиатора? Пил ли си самичък водка във ваната? Будили ли са те сутрин хотелиерки в Берлин, Росток, Лайпциг, Хамбург, Париж, Брюксел и знаеш ли какво ми става, като видя куфар? Градинка в Драшвиц, казваш? Разбирам те отлично. В градинката има къщичка, пред къщичката – градинско джудже, пейка и на пейката – ти и Хелга. Нагоре, надолу, встрани и навсякъде – Саксония… Ето това е то – хаймве. Всичко накуп.

Той ставаше все по-малък, очите му – все по-сини и простодушни, а когато млъкнах накрая, ме погледна с тези простодушни очи и измърмори „така си е то, така е“. Попита ще пия ли още едно. Отказах. Повиках Клаус пирата, известно време поспорихме кой да плати сметката, но аз се наложих. Платих и си тръгнах.

На улицата се обърнах и му махнах. Той кимна с лула между зъбите. И отново приличаше на стар морски вълк.

Отвън, от улицата, с нищо не напомняше саксонски дърводелец, който чака пенсията и изпитва хаймве.

ХАЙМВЕ – ВИКТОР ПАСКОВ

Referate, Teil 2 Strategien gegen Lampenfieber

Referate, Teil 2 Strategien gegen Lampenfieber <a

Strategien gegen Lampenfieber
https://i2.wp.com/p4.focus.de/img/gen/9/s/HB9s9ZxE_Pxgen_cr_800x450,1597x897+0+2.jpg

Die erste Hürde auf dem Weg zum perfekten Referat haben Veronika und Max gemeistert. Ihr Vortrag ist strukturiert, die Quellen wurden überprüft. Nun schlagen sich beide mit einem anderen Problem herum: Sie haben Lampenfieber.
Die Stimme wird zittrig, die Hände nass, der Kopf rot – egal, wie gut ein Referat auch vorbereitet ist, Nervosität gehört zu fast jedem Vortrag dazu. Auch professionelle Redner sind davor nicht gefeit. Aber es gibt Strategien, das Lampenfieber in den Griff zu kriegen.

Video-Serie Großartig präsentieren, Teil 1

Immer locker bleiben!
Einführung
Hilfe, wir müssen präsentieren!

Das Thema des Referats steht. Jetzt gilt es, Informationen zu sammeln und den Vortrag vorzubereiten. Worauf muss man achten und was macht ein Referat spannend? Die Gymnasiasten Veronika und Max holen sich Unterstützung bei Elisabeth Wasserscheid, einer Präsentationstrainerin für Kinder und Jugendliche.
Hilfe, wir müssen präsentieren!

Schwitzige Hände, ein hochroter Kopf, der bohrende Blick des Lehrers – einen Vortrag vor der Klasse zu halten, ist nicht leicht. Die Fakten sind im Kopf und auf den Karteikarten, aber wie vermittelt man seinen Mitschülern den Stoff anschaulich und spannend?
FOCUS-SCHULE hat die Schüler Veronika und Max mit der Kamera bei den Vorbereitungen für ihr Referat über Chinas Wirtschaftsmacht begleitet. Wichtige Tipps bekommen die beiden von Trainerin Elisabeth Wasserscheid. Sie beantwortet ihre Fragen – und das sind nicht wenige: Wie strukturiere ich mein Referat? Wie bleibe ich authentisch, aber gleichzeitig professionell? Welche Quellen darf ich benutzen und auf welche verzichte ich lieber? Und auch: Was ziehe ich an?

In dieser Serie stellen wir die einzelnen Videos vor.

Teil 1:Grundüberlegungen

Grundüberlegungen

Großartig präsentieren


TippsSo gelingt der Vortrag
Je früher Schüler anfangen, vor einer Gruppe frei sprechen zu lernen, desto sicherer werden sie in ihrem Auftreten. An der Offenen Schule Waldau in Kassel beginnt es schon in der fünften Klasse. Deutschlehrer Rainer Schärer gibt Tipps für zu Hause.

Wie lockert man ein Referat auf?
„Eine Schülerin kam bei einem Referat über Heinrich Bölls ,Ansichten eines Clowns´ als Clown verkleidet und erzählte so die Geschichte des Buches“, erinnert sich Rainer Schärer. „Das hat mich beeindruckt.“ Kreative Einlagen können eine Note jedoch nur dann verbessern, wenn sie so gut zum Thema passen wie hier. „Sie müssen das Gesagte gut illustrieren, um bei den Zuhörern eine größere Nachhaltigkeit zu erzielen.“ Auch wer historische Fakten mit Bezügen zur Gegenwart auflockert („Napoleons Armee war beim Feldzug gegen Russland so groß wie Dortmund heute Einwohner hat.“), dem sind Bonuspunkte des Lehrers gewiss.

Wie gliedert man einen Vortrag sinnvoll?
Anfangs hilft eine Mindmap, keinen Aspekt zu vergessen: „Dabei machen wir uns in den Unterrichtsstunden auf einem großen Plakat im wahrsten Sinne des Wortes ein Bild vom Thema“, erklärt Schärer. Sind alle Stichworte notiert (z. B. Napoleons Kindheit, seine Laufbahn, politischer Einfluss), muss man Schwerpunkte setzen. Diese bringt man dann in eine sinnvolle Reihenfolge. Dabei unbedingt auf den roten Faden achten, um die Zuhörer nicht zu verwirren (beim Leben Napoleons entweder chronologisch vorgehen oder seinen beruflichen Werdegang vom Privatleben trennen)!

Gliederungen werden normalerweise im Unterricht geübt, bei Problemen hilft der Lehrer auch gern im persönlichen Gespräch. Beginnen könnte man zum Beispiel mit etwas Spannendem oder einer Anekdote, umdas Interesse der Mitschüler zu wecken. Der Hauptteil sollte dann viele Informationen enthalten, der Schluss alles zusammenfassen.

Wie lang darf ein Referat dauern?
In der sechsten Klasse sind sieben Minuten (plus/minus zwei Minuten) üblich. Mit zunehmendem Alter sollte die Redezeit dann ansteigen, aber niemals eine ganze Schulstunde in Beschlag nehmen. Tipp: den eigenen Lehrer fragen, wie viel Redezeit er gibt.

Hochgestochen oder umgangssprachlich?
„Vor allem jüngere Schüler machen den Fehler, dass sie aus Büchern abschreiben und zu kompliziert formulieren. Das wirkt unecht“, sagt Rainer Schärer. An seiner Schule wird großer Wert darauf gelegt, dass die Informationen in der eigenen Sprache vorgetragen werden. „Erst dann kann man Verstandenes von Unverstandenem trennen.“

Medieneinsatz oder nicht?
Power-Point, Folien, Karten –Medien machen ein Referat anschaulicher und eindrücklicher, da viele Schüler ein optisches Gedächtnis haben. Sie dürfen dem Vortrag aber nicht die Schau stehlen! Weniger ist mehr.

Die richtige Körperhaltung: Die Offene Schule Waldau hat in vielen Klassen Redepulte aufgestellt. Darauf kann man das Manuskript ablegen und steht sicher vor der Klasse. Erst ältere Schüler lernen, dass man auch durch Bewegung und bewusste Hinwendung zum Publikum die Möglichkeit hat, die Aufmerksamkeit wachzuhalten oder einzelne Schüler anzusprechen. Entscheidend ist aber immer der Blickkontakt mit den Zuhörern.

Hand-out – ja oder nein?
Das legt der Lehrer fest. Gerade wenn die Inhalte des Referats später geprüft werden sollen, werden schriftliche Zusammenfassungen (Handouts) verlangt. Diese sollten nur die wesentlichen Fakten beinhalten. Bonus: Ein gutes Arbeitsblatt kann auch mal Minuspunkte des Vortrags wettmachen.

Quelle: focus.de
http://www.focus.de/schule/lernen/referate/praesentieren/tipps-so-gelingt-der-vortrag_aid_540008.html